Морско трудово право
Отговорност на корабопритежателя за неизплатени възнаграждения на екипаж
Екипажът на товарен кораб остава без изплатени възнаграждения. Работодателят, корабният мениджър, е в несъстоятелност, а веригата от беърбоут и подбеърбоут чартъри позволява на всяко от дружествата да сочи следващото като отговорно. Вземанията на моряците остават без адресат.
Кантората насочи претенциите и към корабопритежателя, на основание Кодекса на търговското корабоплаване, според който възнагражденията на екипажа са разход по експлоатацията на кораба и са за негова сметка.
Делата се разглеждаха от съдилищата в морския център на страната, където по този въпрос беше формирана трайна практика, че корабопритежателят не отговаря за възнагражденията на екипажа. Първата инстанция отхвърли претенцията по всяко от делата, а въззивната потвърди отхвърлянията, общо четиридесет и шест съдебни акта, постановени от всички разгледали делата състави.
Кантората не се отказа от нито едно от делата и ги доведе до Върховния касационен съд.
Резултат: Двадесет и три касационни дела, всички приключили в полза на моряците. Върховният касационен съд, в двете си граждански отделения и в различни състави, отмени въззивните решения и уважи претенциите срещу корабопритежателя. Дотогавашната практика на съдилищата по въпроса беше преодоляна.
Търговско и дружествено право
Акционерни права, оспорени след увеличение на капитала
Двама акционери в българско акционерно дружество остават без документите, които материализират правата им: след увеличение на капитала дружеството отказва да им издаде временни удостоверения за новопридобитите акции и да ги впише в книгата на акционерите.
В хода на спора срещу тях бяха противопоставени книга на акционерите, липсвала години наред и представена едва в по-късен етап на делото, твърдение, че междувременно целият им пакет е прехвърлен на трето лице, и нотариален протокол, удостоверяващ унищожаването на оригиналите на удостоверенията им. Всяко от тези възражения беше опровергано.
Резултат: Исковете бяха уважени изцяло, а Върховният касационен съд не допусна касационно обжалване. Защитеният акционерен интерес е за над 20 милиона евро.
Вещно и наследствено право
Признаване на собственост при покупка чрез подставено лице
През 2010 г. клиентът купува производствена база в индустриална зона, терен с халета и складове. Договаря сделките лично с продавачите и им заплаща цената, но поради наложени тогава възбрани върху имуществото му, като купувач в нотариалните актове е вписан негов близък роднина. Обратно писмо между двамата не се съставя.
Осем години по-късно вписаният като купувач почива. Останалите наследници заявяват, че имотите са наследствени. Клиентът предявява искове да бъде признат за собственик, като поддържа, че договорите са сключени при персонална симулация по отношение на купувача, а вписаното лице е било подставено.
Единствените писмени доказателства са разписки от деня на сделките, с които част от продавачите удостоверяват, че са получили цената именно от клиента. Автентичността и времето на съставянето им бяха установени със съдебно-почеркови експертизи.
Първата и въззивната инстанция отхвърлиха исковете на едно и също основание: за да е допустимо разкриването на персонална симулация със свидетелски показания, съдилищата приеха, че са необходими две начала на писмено доказателство, едно за отношенията с продавачите и второ за вътрешната уговорка с подставеното лице. Втори такъв документ по естеството си рядко съществува. Затова показанията на разпитаните продавачи бяха приети за недопустими, а исковете, за недоказани.
Кантората доведе делото до Върховния касационен съд, който допусна касационно обжалване по този въпрос, като въпрос от значение за развитието на правото. Съдът прие, че е достатъчен един документ, който прави симулацията вероятна, и че изискването се отнася само до допустимостта на свидетелските показания, а не до крайния извод дали симулацията е доказана.
Вместо да върне делото за ново разглеждане, Върховният касационен съд реши спора по същество: обсъди показанията на продавачите, съпостави ги с експертизите и с останалите доказателства по делото и прие симулацията за доказана.
Резултат: Решенията на двете предходни инстанции бяха отменени, а исковете, уважени изцяло, с присъждане на разноските за трите инстанции. Решението е окончателно, а отговорът по поставения въпрос е част от практиката на Върховния касационен съд.
